Историческа справка
Природно–климатичните особености на Североизточна България, в която се включва землището на общ. Самуил са били благоприятни за появата на живот и развиване на човешката дейност още от дълбока древност. Изобилието на извори и реки, девствените гори с най-разнообразен дивеч и растения, които предлагали храна и укритие са привлекли в тукашните земи древния човек.
Свидетелства за това ни дават запазените 11 селищни могили в днешната теретория на община Самуил. Те са първите населени места. Специалистите ги датират към каменно–медната епоха /IV–II хил.пр.н.е./.
Животът в периода от V–V в.пр.н.е. насетне в землището на общината е силно повлиян от наличието на резидентски център на гетските владетели в археологически– културния комплекс “Сборяново”. По преки и косвени данни може да твърдим, че от този и по-късен период е имало около 20 антични селища и близо 60 надгробни могили, една от които е разкопана в землището на с.Голям извор и датирана към периода IV–III в.пр.н.е.
След покоряването на тези земи от римляните се построява Абритус/Разград/, който оказва влияние върху живота в региона. Продължава влиянието на стария център в Сборяново.
Римското присъствие се забелязва чрез монетни находки, останки от укрепени селища и кули в землищата на селата Голям извор, Самуил, Хърсово, а също така и от римски пътища. Главният път Русе/Сексагинта Приста/-Разград/Абритус/-Девня/Марцианапол/-Варна/Одесос/ е минавал близо до землището на община Самуил, през която към него са водели черни пътища.
С идването на прабългарите се поставя началото на българската държава, чиято столица Плиска, а после и Преслав, отстоят близо до землището на общината. Като земи, близки до столицата вероятно са били дадени на владение на близки до хана боляри. Косвено свидетелство за това е легендата за ослепяването на брата на цар Симеон – Владимир Расате, който е бил заточен в калето на с.Владимировци. На двата важни пътя, водещи към Плиска, във Владимировци и Хума през IХ-Х в. е имало крепости, които да пазят подстъпите към столицата.
Тукашните земи попадат под османско владичество още от
1388г. Участието във въстанието на шейх Бедредин от 1416–1418г на хора от Североизточна България свидетелства за ранна колонизация на региона. Наличието на текке и две тюрбета – в Църквино и Пчелина е още един факт за засиления интерес на мюсюлманските мисионери към тези краища. Преданията твърдят, че Демир баба /Железният баща/ е родом от с.Пчелина, а в района на с.Самуил е проповядвал друг светия – Муса баба. В землищата на селата Голям извор, Хърсово и Богданци е съществувал вакъфът на великия везир Рустем паша.
През тези векове кервани от биволски и волски коли пренасят стоки до по-големите центрове – Русе, Търговищe, Силистра и Варна по пътищата в землището на общината, често причаквани от банди разбойници. Построяването на ж.п.л. Русе–Варна през 1867г. прави от гара Самуил /Ишиклар/ важен пункт за износ на суровини, поради което се строят много складове, създава се Популярна банка, Зърнена борса и др.
След Освобождението, в последните десетилития на ХIХ и началото на ХХв. започва масовото заселване на българи от различни краища, строят се читалища, училища, създават се кооперации и др.
След 9.09.1944 г. се започва ново стопанско развитие, продължава благоустрояването на селищата, прокарва се ж.п.л. Самуил-Силистра и др.
Съвременната силищна система се учредява на 22.12.1978 г. с Указ № 2295, като в състава на общината се включват 14 населени места
